19 Неделя след Света Троица– зa любoвтa към врaгoвeтe ни  Прочети повече ТУК

Св. пророк Варух. Св. преподобни Харитон изповедник. Св. мъченици Александър, Алфей, Зосима, Марк, Никон, Неон и Илиодор Прочети повече

През лятото на 986 г. византийският император Василий ІІ навлиза дълбоко в пределите на България и достига до гр. Средец, като безуспешно се опитва да го превземе.

На 17 август в прохода “Траянови врата” българите обкръжават оттеглящите се от София ромейски колони, преграждат пътя на византийците за отстъпление и ги нападат в планинските теснини. Сражението се командва от Самуил, но в него участват и брат му Арон и синът на цар Петър – Роман (971 – 997). По-голямата част от византийската войска е избита, а император Василий ІІ преминава през прохода, за да се спаси във Филипопол (Пловдив). Разказите на хронисти представят бягството му като паническо – императорската палатка и знаците на императорското достойнство са изоставени и завладени от българите. Последвалото поражение на неговата армия осуетява плановете му да покори още в края на 80-те години на Х в. България. Победата при Траянови врата укрепва увереността на Самуил във възможностите на неговата войска и стабилизира позицията му на водач на българския народ.