Св. пророк Йона. Св. свещеномъченик Фока. Св. мъченик Фока градинар. Св. Петър, който преди това бил митар. Св. преподобни Йона презвитер Прочетете повече ТУК!
1912г. Балканският съюз обявява война на Османската империя Прочетете повече ТУК!
| Търсене в сайта: |  |
Търсене на дата в календара: | |
Въстание на Асен и Петър е освободително движение на Българите в днешна Северна България по време Византийското владичество над Българските земи. Въстанието избухва на 26 октомври 1185 г.– празника на Свети Димитър Солунски, породено от увеличаването на данъците, и завършва със създаването на Второто българско царство, управлявано от династията на Асеневци. За повод за избухването на въстанието се посочва благоприятната обстановка, създадена в края на 1185 г., когато в резултат на дворцов преврат във Византийската империя настъпват сериозни вътрешни смутове и тя започва да търпи поражения в битките срещу външните нападатели от запад и северозапад. Нахлулите в пределите й нормани успяват да заграбят Албания и Македония и да стигнат чак до Одрин.
Точно в този момент византийският император се решава на една крайно непопулярна мярка - да обложи българското население с извънреден данък, за да напълни хазната във връзка с предстоящата му женитба за унгарска принцеса. Това предизвиква спонтанното надигане на населението в Северна и отвъд Дунавска България.
Начело на въстанието застават двамата търновски боляри Асен и Петър, които са недоволни от отказа на императора да им даде искано от тях владение в Стара планина. Под тяхно ръководство въстанието придобива организиран характер и победите не закъсняват. За кратко време те освобождават по-главните селища от Северна България (без Преслав) и успяват да проникнат през старопланинските проходи в Тракия. За цар е провъзгласен по-големият от двамата Асеневци - Петър (1185-1196).
През лятото на 1186 г. византийският император Исак II Ангел решава да се справи с въстаниците и с голяма войска тръгва срещу тях. При невъзможността да му се противопоставят Асен и Петър са принудени да изтеглят своята войска на север от река Дунав.
След завръщането на императора в Цариград те отново преминават в българските земи и продължават въстаническите си действия. Опитът на императора повторно да ги разгроми не успява и през пролетта на 1187 г. той е принуден да сключи примирие с тях, с което официално признава възобновяването на българската държава на север от Стара планина. (виж Втора българска държава).
Заради големия си авторитет по време на въстанието начело на държавата като цар е поставен Иван Асен I (1187-1196).