Св. пророк Йона. Св. свещеномъченик Фока. Св. мъченик Фока градинар. Св. Петър, който преди това бил митар. Св. преподобни Йона презвитер Прочетете повече ТУК!

1912г. Балканският съюз обявява война на Османската империя Прочетете повече ТУК!

На 27.11.1919г. е подписан Ньойският договор, наложен след поражението на страната в Първата световна война. Красноречив е жестът на тогавашния министър-председател Александър Стамболийски, който чупи химикалката си след подписа: съгласно договора от България е откъсната площ от 11 278 кв. км. с българско население – Южна Добруджа, Западните покрайнини и Беломорска Тракия. Наложени са тежки финансови репарации, платими за 37 години. България е лишена от правото да поддържа собствена армия, военен флот и авиация. Последиците от Ньойския диктат за Балканите са неизброими.

Ньойският договор за мир е наложен на България след поражението й в Първата световна война (1914 г.-1918 г.). Подписан е на 27 ноември в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, а от страната на силите победителки – от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция (1919-1920 г.). Според него България е обременена с тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в срок от 37 години след влизането му в сила с 2 % лихва върху общата сума за първата и 5 % за следващите години. Освен това България е задължена да предаде на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки) – Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. Югославия), Румъния и Гърция, определено число добитък, както и 250 000 т. въглища. Наред с това тя губи Западна Тракия, която първоначално се предоставя за управление от самите западни съглашенски държави, които от своя страна през 1920 г. я предоставят на Гърция. От България се отнема Южна Добруджа, която повторно се включва в територията на Румъния, както и гр. Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се предоставят на Югославия. По такъв начин страната ни е лишена от значителни територии, населени с компактно българско население. Пак по силата на Ньойския мирен договор на България е отнето правото да има своя наборна армия, като на нейно място й се разрешава рекрутирането на платена войска в размер на 33 000 души войници и офицери, с които да охранява границите си и да пази вътрешния ред. Като неделима част от договора по искане на Гърция е приложена и т. нар. конвенция за доброволна размяна на малцинствата между двете съседни държави, която впоследствие е използвана от атинските управляващи среди за насилствено прогонване на българското население от неговите родни огнища в Западна Тракия. Ньойският мирен договор просъществува до началото на Втората световна война 1939-1945 г. През този период България изплаща на съглашенските сили и техните балкански съюзници репарации в размер на 65 000 000 златни франка.

При подписването на Ньойския мирен договор французите най – нагло заявили на българската делегация: „най-после граф дьо Ньой беше отмъстен”.

Ньойският диктат е най – яркото потвърждение за ПЛАНИРАНОТО ОТМЪЩЕНИЕ НА ЗАПАДА НАД БЪЛГАРИТЕ. Договора е сключен между България и Антанта след Първата световна война. Мястото на подписването му е специално подбрано от юдомасонското рицарство. Това е бил замъка на граф  дьо Ньой, ЗАГИНАЛ В БИТКАТА С БЪЛГАРИТЕ ПРИ ОДРИН ПРЕЗ 1205 г., задно с целия елит на западните кръстоносци еретици.

Графа е бил член на тамплиерския орден.

Католическата църква и нейните рицарски братства, след отпадането на запада от православието през 1054 г., се е превърщат в юдействащи секти. Пазителите на храма (на Соломон) - тамплиерите, обаче задминават останалите еретици, защото се добират до стари окултни юдейски книги, скрити в катакомбите под древните останки в Иерусалим, от които научават как да призовават ваал или както те го наричат – бафомет (описания вече в няколко наши статии чифтокопитен ангел).

Ето от къде идват техните ритуали, кой е техния господар и как му служат:

Ритуалите не се отличават от описаните в стария завет. Уличени в сатанизъм, оргии, хомосексуализъм и детски жертвоприношения пред статуята на своето божество, много от тях са изловени за една нощ във Франция. Денят е бил петък, 13 октомври 1307 г. Днес, тази дата е превърната от окултистите в световен фатален ден – символ на човешкото суеверие и простотия. Същото е и с датата 1 май, когато хората по цял свят празнуват деня на учредяването на илюминатската ложа.

Ето един фрагмент от обвинителния акт срещу тамплиерите: „Всяко новородено дете на тамплиер и девойка, първо е подложено на сваряване, а после е печено във пещ. След това цялата му сланина е отделяна, а с нея е освещаван и помазан техния идол.“ (затова, днес вече започват открито и "легално" да изземат малки деца от семействата им!).  Великият магистър на ордена Жак дьо Моле, публично признава пред преподаватели и студенти от Сорбоната, свикани за случая, че по време на приемането си в Ордена, е каран да се отрече от Христос и да плюе върху кръста и че самият той, неведнъж, приема по същия начин множество нови послушници. Много високопоставени членове на Храма поддържат същото и никой не изглежда да изпитва разкаяние. Това обаче изобщо не притеснява папата еретик Климент V. Ето какво го интересува: „ Докато бяхме далеч от вас, вие сте сложили ръка върху тамплиерите и техните богатства. Вие стигнахте дотам, че да ги вкарате в затвора и което е най-печално, още не сте ги освободили.“ Това той пише до френския крал Филип Хубави. Един от най – ревностните защитници на ордена е английския крал Едуард II. (Les derniers jours des Templiers. // Science et Avenir. юли 2010. с. 52 – 61.; Riley-Smith, Johnathan. The Oxford Illustrated History of the Crusades. Oxford, Oxford Press, 1995. с. 213.)

В резултат на топлите им отношения и радушния англо-юдейски прием на оцелелите перверзници, ефекта върху световната история и духовност е печален.

Резултат и то много печален има, както видяхме (И ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА ВИЖДАМЕ), и върху нашата история. Основната дейност на рода Кобург Гота и неговите юдомасонски помощници в България е антиправославена, антиславянска и антинародна.

По времето на Фердинанд и Борис се стига се дотам, че за да бъдеш верноподаник и "патриот" в "православна" България, ти трябва да воюваш като брат по оръжие или да помагаш на друговерци и еретици (Германия, Австро-Унгария, Турция) срещу православните Гърция, Сърбия, Черна Гора, Румъния и Русия. Всички казионни партии и правителствата, които следват политиката на двореца, са прогермански, а следователно и противоправославни. Националните катастрофи са само повърхностната, видимата част на едно по-дълбоко явление: След отпадането на българската Екзархия в схизма и обвързването й със еретическия масонски запад през 1872г., И ДО СЕГА, България живее в състояние "от развала към провала" (Ст. Михайловски, 1905 г) и в перманентна национална духовна катастрофа.

Положението в политическата и аристократичната върхушка на Гърция, Сърбия, Черна Гора и Румъния във времената на Първата световна война не е било по – различно от България. Управляващата им олигархия вече е била част от световното юдомасонство. Обвързвайки държавите си в политически и военни съюзи с еретическия запад те ги въвличат в месомелачката на дирижираните конфликти. Целта е била изтощаване и отвличане вниманието на обществата, докато те успеят да прокарат пагубното си влияние си върху православните църкви.

Архиепископа на Атина Хризостом Пападопулос и Патриарха на Константинопол Мелетий Метаксакис ИЗВЪРШВАТ ГОЛЕМИЯ МАСОНСКИ УДАР, КАТО ВЪВЕЖДАТ ПАПСКИЯ КАЛЕНДАР ВЪВ СВОИТЕ ЦЪРКВИ ПРЕЗ 1923 г...

†    ВИЖТЕ ОЩЕ