Св. пророк Йона. Св. свещеномъченик Фока. Св. мъченик Фока градинар. Св. Петър, който преди това бил митар. Св. преподобни Йона презвитер Прочетете повече ТУК!
1912г. Балканският съюз обявява война на Османската империя Прочетете повече ТУК!
| Търсене в сайта: |  |
Търсене на дата в календара: | |
Православни будители припомнят, че на 27 януари 1878г., в хода на Руско-турската война (1877-1878 г.) са освободени Добрич и Омуртаг.
Добрич е освободен от Долнодунавския руски отряд под командването на ген.-лейтенант Аполон Ернестович Цимерман. Долнодунавския отряд в състав : 29 000 войника пехота, 4 600 конника и 150 оръдия. Основните му задачи са : осигуряване комуникациите на Действащата армия с Русия, взаимодействие с други части за противодействие на турските сили в четириъгълника Русе-Силистра-Варна-Шумен. Извършва десант при Галац за отвличане вниманието от главния удар при Свищов (10/22 юни 1877) .
Цимерман прехвърля силите на отряда в Добруджа и достига линията Черна вода - Кюстенджа . Отвлича турските сили от настъпателното направление на главния удар.
През заключителния етап на войната осъществява действия в Южна Добруджа и Черноморското крайбрежие. Настъпва в направление Добрич - Провадия и прекъсва железопътната линиея Варна - Русе. Генералът е награден с Орден "Свети Александър Невски".
Омуртаг е освободен от 11 Пехотна дивизия, начело с Генерал Ернрот. Казимир Ернрот е важна личност в родната ни история. Роден е през 1833 г. в имението Сееста (дн. Финландия) в богато благородническо семейство. Завършва Кадетския корпус и Николаевската военна академия (1856). Започва военната си кариера в Руската армия. Казимир Ернрот участва в Руско-турската война (1877-1878) като командир на XI - а Пехотна дивизия. Повишен е в звание генерал-лейтенант (1877). След войната се уволнява от руската армия и остава в България като съветник на княз Александър I Батенберг. От 1880 г. е военен министър на Княжество България. Оказва активно съдействие на княз Александър I при провеждането на Държавния преврат в България през 1881 г. Назначен е за министър-председател на Княжество България. Отказва се от половината си заплата в полза на министерството, като изтъква мотив, че и това му е много. След избора на II Велико Народно събрание и въвеждането на Режима на пълномощията подава оставката на правителството.