Зачатие на св. Иоан Предтеча и Кръстител Господен. Св. преподобна Поликсения. Св. мъченица Ираида Прочетете повече ТУК!
1014г. умира Цар Самуил Прочетете повече ТУК!
| Търсене в сайта: |  |
Търсене на дата в календара: | |
Страдания на светите мъченици Кирик и Иулита († ок. 305 г.)
 |
| Свети мъченици Кирик и Иулита. Стара ромейска икона |
В Ликаонската страна, в Икония, живяла млада жена от благороден произход, от рода на някогашните римски императори. Името ѝ било Иулита. Била вярваща християнка. След кратко законно съпружество овдовяла. Останала с малко дете, което при кръщението нарекла Кирик. Нечестивият Диоклетиан, който по това време управлявал Римската империя, започнал голямо гонение срещу християните във всички подвластни нему страни. Диоклетиан поставил за управител на Ликаонската страна комита Дометиан. Той бил суров, безчовечен и свиреп и изпитвал радост при проливането на християнска кръв. Щом пристигнал в Икония, започнал да измъчва с настървение вярващите в Христа и усърдно търсел тайно изповядващи християнството. Вярната Христова рабиня Иулита, като видяла това и знаела, че с благочестието си не може да се скрие от мъчителите, решила да избяга, понеже се страхувала, че няма да понесе жестоките изтезания и ще се отрече от Христа. Затова тя оставила всичко, каквото притежавала и което не било малко, дома си, роднините, робите и всички съблазни на този свят, славата и удоволствието заради любовта Христова. Взела сина си Кирик, който бил на три години, и две верни свои робини и през нощта напуснала Икония. Потеглила на път, помнейки казаното в Писанието: “защото тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим”.
Пристигнала в Селевкия като бедна странница, без да открива благородното си потекло, но и тук било същото гонение срещу християните, понеже някой си Александър, поставен от царя за началник, дошъл в Селевкия и убивал безжалостно всички, които изповядвали Христовото име. Блажената Иулита си спомнила писаното: “дайте място на гнева”, тоест бягайте от гнева, както и: “а кога ви пъдят от един град, бягайте в друг”, и напуснала Селевкия. Отправила се за Тарс в Киликия и останала да живее тук с бедните хора. След известно време същият Александър дошъл да мъчи християните и в Тарс. Някои разпознали света Иулита и му докладвали за нея. Той веднага заповядал да я доведат и седнал в откритото за народа съдилище. Когато войниците взели нея и сина ѝ, двете робини избягали и я следвали отдалеч, за да видят страданията и кончината ѝ. Мъченицата застанала пред началника с тригодишния си син свети Кирик на ръце. Запитана от него за името, рода и родината си, тя смело изповядала името на нашия Господ Иисус Христос и се нарекла християнка:
- Името, произхода и родината ми е Небесното Царство на моя Христос!
Александър се разгневил, заповядал да вземат детето, да я съблекат и да я бият безпощадно с корави жили. Детето гледало, плачело и се дърпало от ръцете на хората, които го държали, за да иде при майка си. Като видял колко е красиво, началникът заповядал да му го донесат. Взел го, сложил го на коленете си и започнал да го успокоява да не плаче. Галел го по главата, целувал го и му говорел ласкаво, но то не се успокоявало, а се теглело от ръцете му, извръщало глава и не давало да го милва и целува със скверната си уста. Не откъсвало очи от майка си, която биели, плачело и викало:
- Аз съм християнин! Пусни ме при майка!
Отскубнало се от ръцете му и с нокти изподрало лицето му. Тогава той изпаднал в ярост, хвърлил го на земята и като го ритнал в хълбока, то се търколило от високото място надолу по каменните стъпала, удряйки главата си в острите ръбове. Всичко наоколо се покрило с кръв, а детето предало святата си и непорочна душа в Божиите ръце. Така светият отрок Кирик се увенчал с мъченически венец.
Майка му, блажената Иулита, била изтезавана дълго и жестоко. Но като бездушен стълб не усещала нищо, страдала, сякаш в чуждо тяло, и само повтаряла:
- Аз съм християнка и няма да принеса жертва на бесовете!
Когато спрели да я бият и я вдигнали от земята, тя видяла любимото си дете да лежи мъртво и окървавено пред съдилището. Изпълнила се радост и казала:
- Благодаря Ти, Господи, че сподоби сина ми с благодатта да завърши живота си мъченически за Твоето свято име и да приеме неувяхващ венец в Твоята слава.
След това я окачили и с железни зъбци започнали да стържат тялото ѝ, накрая излели върху раните вряща смола. Докато я мъчели така, глашатаят викал:
- Пощади себе си, Иулита, пощади младостта си и се поклони на боговете, за да се избавиш от мъки и да не свършиш злощастно като сина си.
Мъченицата му отвърнала:
- Не ще се поклоня на бесовете и на техните глухи и неми идоли. Покланям се на моя Господ Иисус Христос, Единородния Божий Син, чрез когото Небесният Отец е сътворил всичко и искам да отида при сина си, за да се сподобим заедно с Царството Небесно.
Като видял несломимото търпение и безпримерното мъжество на мъченицата, началникът я осъдил да бъде посечена с меч. Слугите я хванали и я извели извън града там, където убивали осъдените на смърт. Светата мъченица вървяла, сякаш отивала да получи брачен венец. Когато пристигнали, поискала да ѝ дадат малко време за молитва. Преклонила колене и се помолила:
- Благодаря Ти, Господи, Боже мой, Иисусе Христе, че призова сина ми преди мен, като го сподоби да страда за Твоето свято име, и след като напусна суетния живот, го прие със светиите. Приеми и мене, недостойната Твоя рабиня, и ме удостой да получа благодат пред Тебе - да бъда причислена към мъдрите деви, встъпвайки в Твоя нетленен чертог, за да благославя духът ми Тебе, моя Създател, Твоя безначален Отец и вечносъществуващия Дух во веки. Амин.
След молитвата на света Иулита, палачът отсякъл честната ѝ глава. Тялото ѝ останало непогребано за храна на кучета и животни. Тялото на свети Кирик той извлякъл от града и хвърлил до тялото на майка му. Когато паднала нощта, двете робини дошли, взели тялото на господарката си и на сина ѝ и ги погребали на отдалечено място. Едната от тях доживяла до възцаряването на първия християнски владетел, Константин Велики, когато истината възтържествувала и Божията Църква, с Христовата благодат, стала господстваща. Тогава тя показала на други вярващи християни мястото, където били погребани честните мощи на светите мъченици Кирик и Иулита и разказала за техните страдания. Светите им мощи били извадени от земните недра нетленни, благоуханни и чрез тях болните получавали изцеление. В чест и памет на светите мъченици страданията им били описани за полза на верните и за слава на Христа Бога, прославян с Отца и Светия Дух во веки. Амин.
Тропарь мучеников Кирика и Иулитты
глас 8
Яко лоза благоплодная, Иулитто честная,/ грозд зрел принесла еси Цареви, всех Богу,/ сына твоего Кирика славнаго,/ мучением того богатно украсивши/ и твоею кровию навершивши,/ тем и дарова тебе Вышний возмездие в Вышних,/ идеже ликующе, помяните нас, мученицы терпеливодушнии.
(Перевод: Как плодовитая лоза, почитаемая Иулитта, ты принесла зрелую гроздь Царю, Богу всех, - сына твоего, прославляемого Кирика, изобильно украсив его мученичеством и твоей кровью (подвиг его) довершив, потому и даровал тебе Всевышний вознаграждение в Небесном Царствии, где радуясь, вспоминайте нас, мученики твердые духом.)
Ин тропарь мучеников Кирика и Иулитты
глас 4
Мученицы Твои, Господи,/ во страданиих своих венцы прияша нетленныя от Тебе, Бога нашего:/ имуще бо крепость Твою,/ мучителей низложиша,/ сокрушиша и демонов немощныя дерзости. / Тех молитвами/ спаси души наша.
(Перевод: Мученики Твои, Господи, подвигом своим венцы нетленные получили от Тебя, Бога нашего; ибо они, имея силу Твою, мучителей низложили, сокрушили и демонов немощные дерзости. По молитвам их, Христе Боже, спаси души наши.)
Ин кондак мучеников Кирика и Иулитты
глас 2
Жертва приятна, Богови приносима,/ и свидетель верен Христов являемь,/ с материю пострадал еси Иулиттою, Кириче славне,/ с неюже Христа Бога молити не престай о всех нас.
(Перевод: Ты стал приятной жертвой, приносимой Богу, и истинным свидетелем (греч. μάρτυς - мученик, свидетель) Христовым, пострадав с матерью Иулиттой, прославляемый Кирик, с ней же Христа Бога не переставай молить обо всех нас.)
Кондак, глас 4:
Во объятиях носящи христомученица Иулитта Кирика, на подвизе мужески веселящися взываше: Христос есть мучеников похвала.
(Носеща в обятията си Кирик, Христовата мъченица Иулита мъжествено се радваше в подвизите, казвайки: на мъчениците похвала е Христос.)
Молитва святым мученикам Кирику и Иулитте
О, двоице святая, страстотерпцы Христовы, преблаженне Кириче, в трилетнем возрасте пострадавый, с богомудрою материю Иулитою! Кровьми вашими, яко багряницею, украсившиися и Небесных чертогов и вечнующия славы сподобившиися, не забудите и нас, на земле сущих, но теплым ходатайством вашим пред Богом избавите всех нас от всякия скорби и болезни. Се бо, к честней иконе вашей благоговейно припадающе и лобызающе ю, мы, недостойнии и многогрешнии, к вам, яко к скорым помощником и теплым молитвенником нашим, прибегаем и с сокрушенным и смиренным духом вопием: не презрите моления нас, грешных, немощных, во многия беззакония впадших, но, яко благодатию Божиею венчаннии, очистите нас от недуг наших и испросите нам у Христа Бога нашего здравие душевное и телесное. Вы бо неоскудную благодать исцелений от Спаса нашего Иисуса Христа за веру вашу, мучениими запечатленную, прияли есте. Темже убо помозите всем, в лютых немощех лежащим и в человечестей помощи отчаявшимся, к вам же тепле с верою прибегающим, и исцеление тем подавайте неоскудно, всем же верным грехов оставление испросите, да славят дивнаго во святых Своих Господа Бога и Спаса нашего Иисуса Христа, и Пречистую Матерь Его, и ваше теплое заступление всегда, ныне и присно, и во веки веков. Аминь.
†
ВИЖТЕ ОЩЕ ЛЪЖОВНОТО КРЪЩЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА „ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА“ Отстъплението от вярата наречено "нов стил" Какво Бог ни е завещал относно Преданието НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО ОТ БОГА Хронология на отстъплението от Бога Изобличение на търгашите в Българската ''православна'' църква – Българска ''патриаршия'' БЕЗЗАКОНИЕТО ПРЕД БОГА НА СЪВРЕМЕННИТЕ СВЕТОВНИ ДЪРЖАВИ И ОБЩЕСТВА ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО За Петровият пост и въпросите, които поражда ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“ ''СВЯТ'' ЛИ Е РУСКИЯТ ЦАР НИКОЛАЙ II ''Свят'' ли е Серафим Саровски ДУХОВНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И МАСОНСКАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА РУСКАТА ЗАДГРАНИЧНА ЦЪРКВА ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО Опит за разкриване дълбочината и многообразието на сатанинските духовни мрежи Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата OТНОСНО СТРОЯЩИЯ СЕ В МОМЕНТА ТРЕТИ ЙЕРУСАЛИМСКИ ХРАМ И ДОШЛИЯ АНТИХРИСТ ЗАПОЧНА ПОСЛЕДНИЯТ ЕТАП ПРЕДИ ВЪЗЦАРЯВАНЕТО НА АНТИХРИСТА Ритуалните убийства на управляващите Относно магиите, дявола и демоните ЗАЩО НАЧАЛОТО НА КРАЯ ЗАПОЧВА ОТ УКРАЙНА ЗАПОЧВА НОВОТО МАСОВО ИУДЕЙСКО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ Кой всъщност воюва от двете страни на фронта в Украйна Коалициите в идващата глобална война ОКУЛТНАТА СЪЩНОСТ НА СИМВОЛИТЕ И ЦЕЛИТЕ НА ЗАПОЧНАЛИТЕ ВОЙНА И КРИЗА Есхатология в края на човешката история ПРОГРАМА ЗА ИЗТРЕБВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Християнството на българите и техните владетели ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ Кой е предателят – България или Русия Защо гласуването е грях пред Бога Разделеният и завладян днешен български народ Относно бесовската ''мъдрост'' на този свят Катехизиси - обяснения на вярата от светиите Пътешествие към древната Христова вяра Списък на подвижните и неподвижни празници в православната Църква, указания за пости и задушници Относно старостилния икуменизъм Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО КРАЯТ НА ЕРЕТИЦИТЕ, НОВОСТИЛЦИТЕ И СТЪЛБОВЕТЕ НА ''ПРАВОСЛАВНИЯ'' ИКУМЕНИЗЪМ Против лъжовния страх от „осъждане” Относно отцеругателството и националното предателство ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО СЪЩНОСТТА И ЦЕЛТА НА ЮДОМАСОНСКАТА ОКУЛТНА САТАНИНСКА РЕЛИГИЯ КАК ДА СИ СПАСЯВАМЕ ДУШИТЕ В ТЕЗИ БЕЗБОЖНИ КРАЙНИ ПРЕДАНТИХРИСТОВИ ВРЕМЕНА ЗА ЗАПАЗЕНАТА ДНЕС ЦЪРКВА ХРИСТОВА КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО Уточняващо, обобщаващо подробно приложение към истинското изповедание на вярата