Св. пророк Йона. Св. свещеномъченик Фока. Св. мъченик Фока градинар. Св. Петър, който преди това бил митар. Св. преподобни Йона презвитер Прочетете повече ТУК!
1912г. Балканският съюз обявява война на Османската империя Прочетете повече ТУК!
| Търсене в сайта: |  |
Търсене на дата в календара: | |
Израстването ми като евреин, е тъжен факт за мен. Моите родители, и двамата евреи, ме записаха в училището Sabbath, когато бях на 6 години. Когато бях на 7, те ме записаха в училище по Иврит, което посещавах всяка сряда следобед.
Програмата на Съботното училище, която продължи от 1 до 10 клас, беше съсредоточена върху изучаването на целия Стар Завет, части от Талмуда и еврейската история. Това също така включваше и присъстване на службите Sabbath, които започваха от петък вечер, до събота сутрин. В учебната програма сме учили и "Сравнителни религии." Но не ни беше позволено да изучаваме християнството.
Спомням си родителите ми ме заведоха на Бар Мицва, на братовчед ми, в по-отдалечена част на град Питсбърг, където съм израснал. Влязохме в една стара, миришеща на мухъл синагога, където еврейската звезда на Давид беше навсякъде.
Само след 10 минути, вътре, започна да ми се повдига и ми се повръщаше. Синагогата сякаш имаше мъртвешки покров над нея. И аз не можех да понасям, да гледам навсякъде, само еврейската звезда. Късно научих, че звездата на Давид е окултен символ, който е популяризиран от кабалистите през 13-ти век в Европа. Именно тогава на 8 годишна възраст, благодарение на опита ми в онази стара, миришеща на мухъл синагога, разбрах, че юдаизмът е религия на смъртта.
Всяка година по време на Рождество, всички наши нееврейски съседи, пресъздаваха Рождественски сцени на техните зелени поляни. Аз обичах просто да гледам Рождественските сцени! И исках да знам повече за Исус Христос. Но ни беше забранено дори да споменаваме името на Исус Христос, ако не го споменавахме в проклятие.
Не ни беше позволено да изучаваме християнството в нашия Бар Мицва клас. Учителката (никога няма да забравя тази сцена, докато съм жив), г-жа Шектър, с вид на булдог, застана в пред класа и каза:
– Сега, деца, ще изучаваме Будизма, Хиндуизма и Исляма. Но няма да учим Християнството. Вижте деца, Християнството е създадено от маниакалния депресант, на име Саул, от Тарсус, който обвинявал еврейския народ за разпъването на престъпника, на име Исус Христос. А Саул от Тартус, трябва да го знаете, е мразещ самия себе си, евреин. Той толкова много мразел да е евреин, че сменил името си, на "Павел"!
Така се случило, мили деца, че 500 години след като Исус Христос е бил разпнат, църквата взела налудничавите писанията на Савел от Тарс и направила от тях религия. Те наричат тази религия "Християнство". Затова ние няма да се занимавам с изучаването на тази фалшива и омразна, религията".
Бях много разочарован и си казах: "Как може толкова много хора 2000 години да основават живота си на добродетелно поведение, (както го и виждах), на "побъркани писания, на човек"?
Като се прибрах вкъщи, попитах баща ми какво мисли за Савел от Тарсус. Баща ми отговори: "Савел от Тарсус се опитал да убеди евреите да станат християни. Но ние сме родени евреи и трябва да умре като евреи. "
Накрая, 1968 г. напуснах дома си и синагогата, за да ида в колеж в Лос Анджелис. Но бях забравил за обещанието си. Така беше до 1970 г., когато отворих и започнах да чета Евангелието на Св. Матей. Бях поразен от "еврейството" на писането. И скоро бях запленен от личността на Исус Христос!
Той беше Богочовек, който ходеше между обикновените хора. Той беше Богочовек, който поучаваше народа от всекидневния житейски опит. И това, което ми хареса най-много от всичко, беше, когато Той каза на религиозните водачи ,"блудниците и митарите (митничарите) ще отидат в небесното царство пред вас." Аз, все едно Го виждах, че казва това на г-жа Шектър, която го нарече "престъпник".
Попивах целия Нов завет от корица до корица и не можех да го оставя. Четох за страданията на Исус Христос и плаках. Четох и "откачените писанията" на Св. Павел и разбирах, че изобщо не е "луд", но думите му бяха, думи на надежда и цел. И си казах: "Юдаизмът е несъстоятелен. Християнското послание е пълно с обещания и живот".
Когато на възраст 21 години, дочетох последната глава от Книгата на Откровенията, паднах на колене, плачех и молех Исус Христос да прости всичките ми грехове, и да бъде мой Спасител.
† ВИЖТЕ ОЩЕ
Отстъплението от вярата наречено "нов стил"
ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА
ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО
ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА
Християнството на българите и техните владетели